начумерен

Речник на българския език

1. начумѐрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

начумѐрена, начумѐрено, мн. начумѐрени, прил. Намръщен, намусен, навъсен.

Грешни изписвания (7)

  • начомерен
  • начомерин
  • начумерин
  • нъчомерен
  • нъчомерин
  • нъчумерен
  • нъчумерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-чу-ме-рен
непълен член на-чу-ме-ре-ния
пълен член на-чу-ме-ре-ни-ят
ж. р. на-чу-ме-ре-на
членувано на-чу-ме-ре-на-та
ср. р. на-чу-ме-ре-но
членувано на-чу-ме-ре-но-то
мн. ч. на-чу-ме-ре-ни
членувано на-чу-ме-ре-ни-те

2. начумерен — мин. страд. прич. м. р.

начумерен е производна форма на начумеря (мин. страд. прич. м. р.).