начумеря

Речник на българския език

начумѐря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

начумѐриш, мин. св. начумѐрих, мин. прич. начумѐрил, св.вж. начумервам.

Грешни изписвания (7)

  • начомеръ
  • начомеря
  • начумеръ
  • нъчомеръ
  • нъчомеря
  • нъчумеръ
  • нъчумеря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-чу-ме-ря на-чу-ме-рим
2 лице на-чу-ме-риш на-чу-ме-ри-те
3 лице на-чу-ме-ри на-чу-ме-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-чу-ме-рих на-чу-ме-рих-ме
2 лице на-чу-ме-ри на-чу-ме-рих-те
3 лице на-чу-ме-ри на-чу-ме-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-чу-ме-рех на-чу-ме-рех-ме
2 лице на-чу-ме-ре-ше на-чу-ме-рех-те
3 лице на-чу-ме-ре-ше на-чу-ме-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начумерил съм начумерила съм начумерило съм начумерили сме
2 лице начумерил си начумерила си начумерило си начумерили сте
3 лице начумерил е начумерила е начумерило е начумерили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях начумерил бях начумерила бях начумерило бяхме начумерили
2 лице беше начумерил беше начумерила беше начумерило бяхте начумерили
3 лице беше начумерил беше начумерила беше начумерило бяха начумерили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще начумеря ще начумерим
2 лице ще начумериш ще начумерите
3 лице ще начумери ще начумерят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм начумерил ще съм начумерила ще съм начумерило ще сме начумерили
2 лице ще си начумерил ще си начумерила ще си начумерило ще сте начумерили
3 лице ще е начумерил ще е начумерила ще е начумерило ще са начумерили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да начумеря щяхме да начумерим
2 лице щеше да начумериш щяхте да начумерите
3 лице щеше да начумери щяха да начумерят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм начумерил щях да съм начумерила щях да съм начумерило щяхме да сме начумерили
2 лице щеше да си начумерил щеше да си начумерила щеше да си начумерило щяхте да сте начумерили
3 лице щеше да е начумерил щеше да е начумерила щеше да е начумерило щяха да са начумерили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начумерел съм начумерела съм начумерело съм начумерели сме
2 лице начумерел си начумерела си начумерело си начумерели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начумерил съм начумерила съм начумерило съм начумерили сме
2 лице начумерил си начумерила си начумерило си начумерили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм начумерил била съм начумерила било съм начумерило били сме начумерили
2 лице бил си начумерил била си начумерила било си начумерило били сте начумерили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да начумеря щяла съм да начумеря щяло съм да начумеря щели сме да начумерим
2 лице щял си да начумериш щяла си да начумериш щяло си да начумериш щели сте да начумерите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм начумерил щяла съм да съм начумерила щяло съм да съм начумерило щели сме да сме начумерили
2 лице щял си да си начумерил щяла си да си начумерила щяло си да си начумерило щели сте да сте начумерили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих начумерил бих начумерила бих начумерило бихме начумерили
2 лице би начумерил би начумерила би начумерило бихте начумерили
3 лице би начумерил би начумерила би начумерило биха начумерили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-чу-ме-ри на-чу-ме-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-чу-ме-рен
непълен член на-чу-ме-ре-ния
пълен член на-чу-ме-ре-ни-ят
женски род на-чу-ме-ре-на
членувано на-чу-ме-ре-на-та
среден род на-чу-ме-ре-но
членувано на-чу-ме-ре-но-то
множествено число на-чу-ме-ре-ни
членувано на-чу-ме-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-ме-рил
непълен член на-чу-ме-ри-лия
пълен член на-чу-ме-ри-ли-ят
женски род на-чу-ме-ри-ла
членувано на-чу-ме-ри-ла-та
среден род на-чу-ме-ри-ло
членувано на-чу-ме-ри-ло-то
множествено число на-чу-ме-ри-ли
членувано на-чу-ме-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-ме-рел
женски род на-чу-ме-ре-ла
среден род на-чу-ме-ре-ло
множествено число на-чу-ме-ре-ли