начумерела

Речник на българския език

1. начумерела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начумерела е производна форма на начумеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. начумерела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

начумерела е производна форма на начумеря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).