начумерил е

Речник на българския език

1. начумерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начумерил е е производна форма на начумеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начумерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начумерил е е производна форма на начумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).