начумерило е

Речник на българския език

1. начумерило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начумерило е е производна форма на начумеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. начумерило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начумерило е е производна форма на начумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).