кѝсел
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
кѝсела, кѝсело, мн. кѝсели, прил.
1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа.
2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация. Кисело зеле. Кисели чушки. Кисело вино.
3. Прен. Разг. Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение. Сутрин е много кисел, защото не си доспива. Защо ми правиш такива кисели физиономии?
4. Спец. В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли. Кисел натриев карбонат. Кисели почви. • Кисело. Като същ.
1. Храна, която има кисел вкус. Не трябва да ям кисело.
2. Разг. Туршия, приготвена по специален начин. Направих едно каче кисело.
• Кисело мляко. — Подквасено мляко.
м.,само ед. Крем от нишесте и плодов сок или пюре.
1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа.
2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация. Кисело зеле. Кисели чушки. Кисело вино.
3. Прен. Разг. Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение. Сутрин е много кисел, защото не си доспива. Защо ми правиш такива кисели физиономии?
4. Спец. В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли. Кисел натриев карбонат. Кисели почви. • Кисело. Като същ.
1. Храна, която има кисел вкус. Не трябва да ям кисело.
2. Разг. Туршия, приготвена по специален начин. Направих едно каче кисело.
• Кисело мляко. — Подквасено мляко.
м.,само ед. Крем от нишесте и плодов сок или пюре.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- кисил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ки-сел | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ки-се-лия | ||
| пълен член | ки-се-ли-ят | ||
| ж. р. | ки-се-ла | ||
| членувано | ки-се-ла-та | ||
| ср. р. | ки-се-ло | ||
| членувано | ки-се-ло-то | ||
| мн. ч. | ки-се-ли | ||
| членувано | ки-се-ли-те | ||