сръдлив

Речник на българския език

сръдлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сръдлѝва, сръдлѝво, мн. сръдлѝви, прил. Който често и без повод се сърди.

Грешни изписвания (3)

  • срадлив
  • срадлиф
  • сръдлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сръд-лив
непълен член сръд-ли-вия
пълен член сръд-ли-ви-ят
ж. р. сръд-ли-ва
членувано сръд-ли-ва-та
ср. р. сръд-ли-во
членувано сръд-ли-во-то
мн. ч. сръд-ли-ви
членувано сръд-ли-ви-те