нѐрвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
нѐрвна, нѐрвно, мн. нѐрвни, прил.
1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервна система.
2. Който лесно се ядосва или възбужда; раздразнителен, чувствителен. Нервен човек.
3. Който изразява тревога или вълнение; бърз, поривист. Нервна походка.
същ. нѐрвност, нервността̀, ж.
1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервна система.
2. Който лесно се ядосва или възбужда; раздразнителен, чувствителен. Нервен човек.
3. Който изразява тревога или вълнение; бърз, поривист. Нервна походка.
същ. нѐрвност, нервността̀, ж.
Синоними
- нервозен, раздразнителен, невъздържан, избухлив, сприхав, неспокоен, нетърпелив, припрян, раздразним, възбудим, възбудителен, разтревожен, истеричен, луд
- ядосан, гневен, възбуден
- трескав, оживен
- екзалтиран, въодушевен, запален
- меланхоличен, мрачен, жлъчен, ядовит
- напрегнат, плах
- изнервен, кибритлия
- суетлив, дребнав, придирчив
- чувствителен, лесно възбудим
Грешни изписвания (1)
- нервин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нер-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нер-в-ния | ||
| пълен член | нер-в-ни-ят | ||
| ж. р. | нер-в-на | ||
| членувано | нер-в-на-та | ||
| ср. р. | нер-в-но | ||
| членувано | нер-в-но-то | ||
| мн. ч. | нер-в-ни | ||
| членувано | нер-в-ни-те | ||