луд
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
лу̀да, лу̀до, мн. лу̀ди, прил.
1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен.
2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, да му дадеш толкова пари без разписка.
3. Прен. Който е немирен, палав, жив. Лудо дете. Лудо момче.
4. Прен. Който е бърз, буен. Луда трева. Луд кон.
5. Прен. За чувство, желание — много силен. Луда любов. Луда омраза.
същ. лу̀дост, лудостта̀, ж.
нареч. лу̀до.
• Луда глава. — Буен, безразсъден човек.
• Луди пари. — Много пари, обикн. дадени напразно.
• Луд съм по някого. — Влюбен съм силно.
1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен.
2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, да му дадеш толкова пари без разписка.
3. Прен. Който е немирен, палав, жив. Лудо дете. Лудо момче.
4. Прен. Който е бърз, буен. Луда трева. Луд кон.
5. Прен. За чувство, желание — много силен. Луда любов. Луда омраза.
същ. лу̀дост, лудостта̀, ж.
нареч. лу̀до.
• Луда глава. — Буен, безразсъден човек.
• Луди пари. — Много пари, обикн. дадени напразно.
• Луд съм по някого. — Влюбен съм силно.
Синоними
- подлудял, умоповреден, умопобъркан, умствено болен, налудничав, безумен, обезумял
- разстроен, ненормален, побъркан
- мръднал, мръднала му чивията, блъснат, пернат, ударен, смахнат, въртоглав, щур, пощурял, не е с всичкия си, не е на себе си
- нервен, неврастении
- увлечен, забравен, самозабравен, занесен, бесен, побеснял
- безразсъден, неблагоразумен
- буен, лудешки, необуздан, младежки, палав, немирен
- неистов, френетичен
- вманиачен
- глупав, малоумен
- душевноболен
- умопомрачен
Грешни изписвания (1)
- лут