необузда̀н
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
необузда̀на, необузда̀но, мн. необузда̀ни, прил.
1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон.
2. Който не може да се укроти; несдържан, буен. Необуздана страст.
същ. необузда̀ност, необуздаността̀, ж.
1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон.
2. Който не може да се укроти; несдържан, буен. Необуздана страст.
същ. необузда̀ност, необуздаността̀, ж.
Синоними
- буен, неудържим, неукротим, несдържан, волен, стихиен, неограничен, див, разюздан, своеволен, безразсъден, невъздържан, нервен, сприхав, непокорен
- без юзда, свободен
- вироглав, безгрижен, нехаен, необмислен, неразумен, дързък, неблагоразумен
- игрив, палав, разпуснат, поривист, разпален, пламенен, ентусиазиран, темпераментен, яростен, неистов, побеснял
- весел
- капризен, странен, чудат, блуждаещ
- луд, лудешки, безумен, налудничав
- невъзпрян
- разярен, буйствуващ
- инат, нетактичен, безотговорен
- шумен, размирен
- експанзивен, ликуващ
Грешни изписвания (7)
- необоздан
- неубоздан
- неубуздан
- ниобоздан
- ниобуздан
- ниубоздан
- ниубуздан
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-о-буз-дан | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-о-буз-да-ния | ||
| пълен член | не-о-буз-да-ни-ят | ||
| ж. р. | не-о-буз-да-на | ||
| членувано | не-о-буз-да-на-та | ||
| ср. р. | не-о-буз-да-но | ||
| членувано | не-о-буз-да-но-то | ||
| мн. ч. | не-о-буз-да-ни | ||
| членувано | не-о-буз-да-ни-те | ||