своево̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъпка. _ същ. своеволност, своеволността, ж. _ нареч. своеволно.
Синоними
- самоволен, произволен, без разрешение, самоуправнически
- безчинен, безнаказан, безотговорен, разпуснат, вироглав, непослушен, непокорен
- своенравен, оригинален, особен, капризен
- безпричинен, неоправдан
- опак, непостоянен, изменчив
- необуздан, инат, нетактичен
- неизпълнителен, недисциплиниран
- неприятен, опърничав
- неупълномощен
- упорит, догматичен, недопускащ възражение
Грешни изписвания (7)
- своеволин
- своиволен
- своиволин
- свуеволен
- свуеволин
- свуиволен
- свуиволин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сво-е-во-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сво-е-вол-ния | ||
| пълен член | сво-е-вол-ни-ят | ||
| ж. р. | сво-е-вол-на | ||
| членувано | сво-е-вол-на-та | ||
| ср. р. | сво-е-вол-но | ||
| членувано | сво-е-вол-но-то | ||
| мн. ч. | сво-е-вол-ни | ||
| членувано | сво-е-вол-ни-те | ||