самоволен

Речник на българския език

самово̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

самоволна, самоволно, мн. самоволни, прил.
1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила.
2. Който не е съобразен с нареждания или правила. Самоволно напускане на работа. ___ нареч. самоволно. Държа се самоволно._

Грешни изписвания (7)

  • самоволин
  • самуволен
  • самуволин
  • съмоволен
  • съмоволин
  • съмуволен
  • съмуволин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-во-лен
непълен член са-мо-вол-ния
пълен член са-мо-вол-ни-ят
ж. р. са-мо-вол-на
членувано са-мо-вол-на-та
ср. р. са-мо-вол-но
членувано са-мо-вол-но-то
мн. ч. са-мо-вол-ни
членувано са-мо-вол-ни-те