разпален

Речник на българския език

1. разпа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разпалин
  • ръзпален
  • ръзпалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-па-лен
непълен член раз-пал-ния
пълен член раз-пал-ни-ят
ж. р. раз-пал-на
членувано раз-пал-на-та
ср. р. раз-пал-но
членувано раз-пал-но-то
мн. ч. раз-пал-ни
членувано раз-пал-ни-те

2. разпален — мин. страд. прич. м. р.

разпален е производна форма на разпаля (мин. страд. прич. м. р.).