запален

Речник на българския език

1. запа̀лен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • запалин
  • зъпален
  • зъпалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-па-лен
непълен член за-па-ле-ния
пълен член за-па-ле-ни-ят
ж. р. за-па-ле-на
членувано за-па-ле-на-та
ср. р. за-па-ле-но
членувано за-па-ле-но-то
мн. ч. за-па-ле-ни
членувано за-па-ле-ни-те

2. запален — мин. страд. прич. м. р.

запален е производна форма на запаля (мин. страд. прич. м. р.).