въодушевен

Речник на българския език

1. въодушевѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въодушевѐна, въодушевѐно, мн. въодушевѐни, прил. Който изразява въодушевление или се намира във въодушевление. Не съм твърде въодушевен.

Грешни изписвания (18)

  • ваодошевен
  • ваодошивен
  • ваодушевен
  • ваодушивен
  • ваудошевен
  • ваудошивен
  • ваудушевен
  • ваудушивен
  • въодошевен
  • въодошивен
  • въодушивен
  • въудошевен
  • въудошивен
  • въудушевен
  • въудушивен
  • вълдушевен
  • вълдошевен
  • валдушевен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въ-о-ду-ше-вен
непълен член въ-о-ду-ше-ве-ния
пълен член въ-о-ду-ше-ве-ни-ят
ж. р. въ-о-ду-ше-ве-на
членувано въ-о-ду-ше-ве-на-та
ср. р. въ-о-ду-ше-ве-но
членувано въ-о-ду-ше-ве-но-то
мн. ч. въ-о-ду-ше-ве-ни
членувано въ-о-ду-ше-ве-ни-те

2. въодушевен — мин. страд. прич. м. р.

въодушевен е производна форма на въодушевя (мин. страд. прич. м. р.).