френетичен

Речник на българския език

френетѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

френетѝчна, френетѝчно, мн. френетѝчни, прил. Който е много силен, много буен; възторжен, ентусиазиран. Френетични възгласи.
нареч. френетѝчно.
същ. френетѝчност, френетичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • френетичин
  • френитичен
  • френитичин
  • фринетичен
  • фринетичин
  • фринитичен
  • фринитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фре-не-ти-чен
непълен член фре-не-тич-ния
пълен член фре-не-тич-ни-ят
ж. р. фре-не-тич-на
членувано фре-не-тич-на-та
ср. р. фре-не-тич-но
членувано фре-не-тич-но-то
мн. ч. фре-не-тич-ни
членувано фре-не-тич-ни-те