безумен

Речник на българския език

безу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безу̀мна, безу̀мно, мн. безу̀мни, прил.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.

Грешни изписвания (3)

  • безумин
  • бизумен
  • бизумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зу-мен
непълен член бе-зум-ния
пълен член бе-зум-ни-ят
ж. р. бе-зум-на
членувано бе-зум-на-та
ср. р. бе-зум-но
членувано бе-зум-но-то
мн. ч. бе-зум-ни
членувано бе-зум-ни-те