безу̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безу̀мна, безу̀мно, мн. безу̀мни, прил.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- безумин
- бизумен
- бизумин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зу-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зум-ния | ||
| пълен член | бе-зум-ни-ят | ||
| ж. р. | бе-зум-на | ||
| членувано | бе-зум-на-та | ||
| ср. р. | бе-зум-но | ||
| членувано | бе-зум-но-то | ||
| мн. ч. | бе-зум-ни | ||
| членувано | бе-зум-ни-те | ||