безразсъден

Речник на българския език

безразсъ̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безразсъ̀дна, безразсъ̀дно, мн. безразсъ̀дни, прил. Който е лишен от здрав разум; неблагоразумен. Безразсъдна постъпка.
същ. безразсъ̀дност, безразсъдността̀, ж. Смел до безразсъдност.

Грешни изписвания (15)

  • безразсъдин
  • безрасъден
  • безрасъдин
  • безръзсъден
  • безръзсъдин
  • безръсъден
  • безръсъдин
  • бизразсъден
  • бизразсъдин
  • бизрасъден
  • бизрасъдин
  • бизръзсъден
  • бизръзсъдин
  • бизръсъден
  • бизръсъдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-раз-съ-ден
непълен член без-раз-съд-ния
пълен член без-раз-съд-ни-ят
ж. р. без-раз-съд-на
членувано без-раз-съд-на-та
ср. р. без-раз-съд-но
членувано без-раз-съд-но-то
мн. ч. без-раз-съд-ни
членувано без-раз-съд-ни-те