1.
възхитѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
възхитѐна, възхитѐно, мн. възхитѐни, прил. Който изпитва или изразява възхищение. Възхитен съм от него. С възхитени очи.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- вазхетен
- вазхитен
- възхетен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | въз-хи-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз-хи-те-ния | ||
| пълен член | въз-хи-те-ни-ят | ||
| ж. р. | въз-хи-те-на | ||
| членувано | въз-хи-те-на-та | ||
| ср. р. | въз-хи-те-но | ||
| членувано | въз-хи-те-но-то | ||
| мн. ч. | въз-хи-те-ни | ||
| членувано | въз-хи-те-ни-те | ||
2. възхитен — мин. страд. прич. м. р.
възхитен е производна форма на възхитя (мин. страд. прич. м. р.).