омаян

Речник на българския език

1. ома̀ян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • омаън
  • умаън
  • умаян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ома-ян
непълен член ома-я-ния
пълен член ома-я-ни-ят
ж. р. ома-я-на
членувано ома-я-на-та
ср. р. ома-я-но
членувано ома-я-но-то
мн. ч. ома-я-ни
членувано ома-я-ни-те

2. омаян — мин. страд. прич. м. р.

омаян е производна форма на омая (мин. страд. прич. м. р.).