вдъхновен

Речник на българския език

1. вдъхновѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вдахновен
  • вдахнувен
  • вдъхнувен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вдъх-но-вен
непълен член вдъх-но-ве-ния
пълен член вдъх-но-ве-ни-ят
ж. р. вдъх-но-ве-на
членувано вдъх-но-ве-на-та
ср. р. вдъх-но-ве-но
членувано вдъх-но-ве-но-то
мн. ч. вдъх-но-ве-ни
членувано вдъх-но-ве-ни-те

2. вдъхновен — мин. страд. прич. м. р.

вдъхновен е производна форма на вдъхновя (мин. страд. прич. м. р.).