сублимен

Речник на българския език

сублѝмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сублѝмна, сублѝмно, мн. сублѝмни, прил. Величествен, върховен, висш. Сублимен момент.

Грешни изписвания (3)

  • соблимен
  • соблимин
  • сублимин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. суб-ли-мен
непълен член суб-лим-ния
пълен член суб-лим-ни-ят
ж. р. суб-лим-на
членувано суб-лим-на-та
ср. р. суб-лим-но
членувано суб-лим-но-то
мн. ч. суб-лим-ни
членувано суб-лим-ни-те