вълшебен

Речник на българския език

вълшѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вълшѐбна, вълшѐбно, мн. вълшѐбни, прил.
1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.
2. Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълшебната планина.

Грешни изписвания (3)

  • валшебен
  • валшебин
  • вълшебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въл-ше-бен
непълен член въл-шеб-ния
пълен член въл-шеб-ни-ят
ж. р. въл-шеб-на
членувано въл-шеб-на-та
ср. р. въл-шеб-но
членувано въл-шеб-но-то
мн. ч. въл-шеб-ни
членувано въл-шеб-ни-те