чародеен

Речник на българския език

чародѐен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

чародѐйна, чародѐйно, мн. чародѐйни, прил.
1. Който върши чудеса; вълшебен.
2. Който покорява с чара си; прелестен.

Грешни изписвания (7)

  • чародеин
  • чарудеен
  • чарудеин
  • чъродеен
  • чъродеин
  • чърудеен
  • чърудеин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ча-ро-де-ен
непълен член ча-ро-дей-ния
пълен член ча-ро-дей-ни-ят
ж. р. ча-ро-дей-на
членувано ча-ро-дей-на-та
ср. р. ча-ро-дей-но
членувано ча-ро-дей-но-то
мн. ч. ча-ро-дей-ни
членувано ча-ро-дей-ни-те