чудотво̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
чудотво̀рна, чудотво̀рно, мн. чудотво̀рни, прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство.
нареч. чудотво̀рно.
нареч. чудотво̀рно.
Грешни изписвания (7)
- чодотворен
- чодотворин
- чодутворен
- чодутворин
- чудотворин
- чудутворен
- чудутворин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | чу-дот-во-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чу-дот-вор-ния | ||
| пълен член | чу-дот-вор-ни-ят | ||
| ж. р. | чу-дот-вор-на | ||
| членувано | чу-дот-вор-на-та | ||
| ср. р. | чу-дот-вор-но | ||
| членувано | чу-дот-вор-но-то | ||
| мн. ч. | чу-дот-вор-ни | ||
| членувано | чу-дот-вор-ни-те | ||