приказен

Речник на българския език

прѝказен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

приказна, приказно, мн. приказни, прил.
1. Присъщ на приказка. Приказен свят.
2. Красив, вълшебен като в приказка.

Грешни изписвания (3)

  • приказин
  • прикъзен
  • прикъзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ка-зен
непълен член при-каз-ния
пълен член при-каз-ни-ят
ж. р. при-каз-на
членувано при-каз-на-та
ср. р. при-каз-но
членувано при-каз-но-то
мн. ч. при-каз-ни
членувано при-каз-ни-те