пословичен

Речник на българския език

посло̀вичен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

посло̀вична, посло̀вично, мн. посло̀вични, прил. Който е известен, прочут, знае се от много хора. Пословично трудолюбие.

Грешни изписвания (7)

  • пословечен
  • пословечин
  • пословичин
  • пусловечен
  • пусловечин
  • пусловичен
  • пусловичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-ло-ви-чен
непълен член пос-ло-вич-ния
пълен член пос-ло-вич-ни-ят
ж. р. пос-ло-вич-на
членувано пос-ло-вич-на-та
ср. р. пос-ло-вич-но
членувано пос-ло-вич-но-то
мн. ч. пос-ло-вич-ни
членувано пос-ло-вич-ни-те