далѐчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
далѐчна, далѐчно, мн. далѐчни, прил.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- далечин
- дълечен
- дълечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | да-ле-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | да-леч-ния | ||
| пълен член | да-леч-ни-ят | ||
| ж. р. | да-леч-на | ||
| членувано | да-леч-на-та | ||
| ср. р. | да-леч-но | ||
| членувано | да-леч-но-то | ||
| мн. ч. | да-леч-ни | ||
| членувано | да-леч-ни-те | ||