неуловѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
неуловѝма, неуловѝмо, мн. неуловѝми, прил.
1. Който не може да бъде уловен. Неуловимият помощник.
2. Прен. Който мъчно се забелязва; неясен, смътен, недоловим. Неуловимо напрежение.
същ. неуловѝмост, неуловимостта̀, ж.
1. Който не може да бъде уловен. Неуловимият помощник.
2. Прен. Който мъчно се забелязва; неясен, смътен, недоловим. Неуловимо напрежение.
същ. неуловѝмост, неуловимостта̀, ж.
Синоними
- недосегаем
- неосезаем, невидим, незабележим, незначителен, маловажен, нищожен, дребен, малък
- неясен, мъгляв, неизразим, недоловим, смътен
- неразличим, трудно доловим
- нематериален, нереален, отвлечен
- непостижим, неопределен
- непостоянен, променлив, изменчив
- неусетен, едва забележим
- тънък, лек, фин, едва доловим
Грешни изписвания (7)
- неоловим
- неолувим
- неулувим
- ниоловим
- ниолувим
- ниуловим
- ниулувим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-у-ло-вим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-у-ло-ви-мия | ||
| пълен член | не-у-ло-ви-ми-ят | ||
| ж. р. | не-у-ло-ви-ма | ||
| членувано | не-у-ло-ви-ма-та | ||
| ср. р. | не-у-ло-ви-мо | ||
| членувано | не-у-ло-ви-мо-то | ||
| мн. ч. | не-у-ло-ви-ми | ||
| членувано | не-у-ло-ви-ми-те | ||