чуден

Речник на българския език

чу̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чу̀дна, чу̀дно, мн. чу̀дни, прил.
1. Който е особен, странен и буди недоумение. Чудни същества живеят в приказките.
2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен. Чудна хубавица. Чудна пролет.
3. За качество който се проявява в голяма степен. Някаква чудна сила го правеше непобедим.

Грешни изписвания (1)

  • чудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чу-ден
непълен член чуд-ния
пълен член чуд-ни-ят
ж. р. чуд-на
членувано чуд-на-та
ср. р. чуд-но
членувано чуд-но-то
мн. ч. чуд-ни
членувано чуд-ни-те