парадоксален

Речник на българския език

парадокса̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

парадокса̀лна, парадокса̀лно, мн. парадокса̀лни, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен.
същ. парадокса̀лност, парадоксалността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • парадоксалин
  • парадуксален
  • парадуксалин
  • паръдоксален
  • паръдоксалин
  • паръдуксален
  • паръдуксалин
  • пърадоксален
  • пърадоксалин
  • пърадуксален
  • пърадуксалин
  • пъръдоксален
  • пъръдоксалин
  • пъръдуксален
  • пъръдуксалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-ра-док-са-лен
непълен член па-ра-док-сал-ния
пълен член па-ра-док-сал-ни-ят
ж. р. па-ра-док-сал-на
членувано па-ра-док-сал-на-та
ср. р. па-ра-док-сал-но
членувано па-ра-док-сал-но-то
мн. ч. па-ра-док-сал-ни
членувано па-ра-док-сал-ни-те