ексцентричен

Речник на българския език

ексцентрѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ексцентрѝчна, ексцентрѝчно, мн. ексцентрѝчни, прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия.
същ. ексцентрѝчност, ексцентричността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • ексцентричин
  • ексцинтричен
  • ексцинтричин
  • иксцентричен
  • иксцентричин
  • иксцинтричен
  • иксцинтричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-с-цен-т-ри-чен
непълен член ек-с-цен-т-рич-ния
пълен член ек-с-цен-т-рич-ни-ят
ж. р. ек-с-цен-т-рич-на
членувано ек-с-цен-т-рич-на-та
ср. р. ек-с-цен-т-рич-но
членувано ек-с-цен-т-рич-но-то
мн. ч. ек-с-цен-т-рич-ни
членувано ек-с-цен-т-рич-ни-те