парещ

Речник на българския език

1. па̀рещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • парешт
  • паришт
  • парищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-рещ
непълен член па-ре-щия
пълен член па-ре-щи-ят
ж. р. па-ре-ща
членувано па-ре-ща-та
ср. р. па-ре-що
членувано па-ре-що-то
мн. ч. па-ре-щи
членувано па-ре-щи-те

2. парещ — сег. деят. прич. м. р.

парещ е производна форма на паря (сег. деят. прич. м. р.).