страстен

Речник на българския език

стра̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

стра̀стна, стра̀стно, мн. стра̀стни, прил.
1. Който е проникнат от страст. Страстна защита. Страстна любов.
2. Който е увлечен силно от нещо, отдал му се е изцяло, със страст. Страстен еколог.
нареч. стра̀стно.
същ. стра̀стност, страстността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • страстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. страс-тен
непълен член страс-т-ния
пълен член страс-т-ни-ят
ж. р. страс-т-на
членувано страс-т-на-та
ср. р. страс-т-но
членувано страс-т-но-то
мн. ч. страс-т-ни
членувано страс-т-ни-те