лют — прилагателно име (тип 76)
Значение
лю̀та, лю̀то, мн. лю̀ти, прил.
1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. Люта чушка. Люта ракия.
2. Прен. За зима, месец и др. — който е много студен. Люта зима. Лют студ.
3. Прен. За мъка, тъга, съжаление — който е много силен, трудно се преживява.
4. Прен. Разг. За човек — който е разгневен, ядосан.
5. Прен. За бой, битка — който е ожесточен.
същ. лю̀тост, лютостта̀, ж.
• Люта рана. — Рана, която трудно заздравява.
• Люти клетви. — Жестоки клетви.
1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. Люта чушка. Люта ракия.
2. Прен. За зима, месец и др. — който е много студен. Люта зима. Лют студ.
3. Прен. За мъка, тъга, съжаление — който е много силен, трудно се преживява.
4. Прен. Разг. За човек — който е разгневен, ядосан.
5. Прен. За бой, битка — който е ожесточен.
същ. лю̀тост, лютостта̀, ж.
• Люта рана. — Рана, която трудно заздравява.
• Люти клетви. — Жестоки клетви.