лют

Речник на българския език

лют прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лю̀та, лю̀то, мн. лю̀ти, прил.
1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. Люта чушка. Люта ракия.
2. Прен. За зима, месец и др. — който е много студен. Люта зима. Лют студ.
3. Прен. За мъка, тъга, съжаление — който е много силен, трудно се преживява.
4. Прен. Разг. За човек — който е разгневен, ядосан.
5. Прен. За бой, битка — който е ожесточен.
същ. лю̀тост, лютостта̀, ж.
Люта рана. — Рана, която трудно заздравява.
Люти клетви. — Жестоки клетви.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лют
непълен член лю-тия
пълен член лю-ти-ят
ж. р. лю-та
членувано лю-та-та
ср. р. лю-то
членувано лю-то-то
мн. ч. лю-ти
членувано лю-ти-те