лютост

Речник на българския език

лю̀тост съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

лютостта̀, само ед., ж.
1. Качество на лют (в 1 знач.).
2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост.

Грешни изписвания (3)

  • лютуст
  • лютос
  • лютус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-тост
членувано лю-тост-та
мн.ч.
членувано
звателна форма