лютив

Речник на българския език

лютѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лютѝва, лютѝво, мн. лютѝви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • лйотив
  • лйутив
  • лютиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лю-тив
непълен член лю-ти-вия
пълен член лю-ти-ви-ят
ж. р. лю-ти-ва
членувано лю-ти-ва-та
ср. р. лю-ти-во
членувано лю-ти-во-то
мн. ч. лю-ти-ви
членувано лю-ти-ви-те