парлив

Речник на българския език

парлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

парлѝва, парлѝво, мн. парлѝви, прил.
1. Който причинява изгаряне; много горещ. Парлив чай.
2. Който предизвиква обрив по тялото и усещане за парене. Парлива коприва.
3. Който предизвиква дразнене на езика; лютив, силен. Парлива чушка. Парлива ракия.
4. Прен. Който предизвиква спорове, вълнения. Парлив въпрос.
същ. парлѝвост, парливостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • пърлив
  • парлиф
  • пърлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пар-лив
непълен член пар-ли-вия
пълен член пар-ли-ви-ят
ж. р. пар-ли-ва
членувано пар-ли-ва-та
ср. р. пар-ли-во
членувано пар-ли-во-то
мн. ч. пар-ли-ви
членувано пар-ли-ви-те