болен

Речник на българския език

бо̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бо̀лна, бо̀лно, мн. бо̀лни, прил.
1. Който не е здрав, който страда от болест. Не съм добре, болен съм. Котката е болна, не иска да се храни. Тежко болен.
2. Прен. Болезнен (във 2 знач.). Болно въображение. Болни амбиции.

Грешни изписвания (1)

  • болин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бо-лен
непълен член бол-ния
пълен член бол-ни-ят
ж. р. бол-на
членувано бол-на-та
ср. р. бол-но
членувано бол-но-то
мн. ч. бол-ни
членувано бол-ни-те