разстроен

Речник на българския език

1. разстро̀ен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разстроена, разстроено, мн. разстроени, прил.
1. Чиято настройка е развалена. Разстроен телевизор.
2. Който е в лошо настроение; съкрушен, измъчен, объркан.

Грешни изписвания (7)

  • растроен
  • разстроин
  • растроин
  • ръзстроен
  • ръзстроин
  • ръстроен
  • ръстроин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-стро-ен
непълен член раз-стро-е-ния
пълен член раз-стро-е-ни-ят
ж. р. раз-стро-е-на
членувано раз-стро-е-на-та
ср. р. раз-стро-е-но
членувано раз-стро-е-но-то
мн. ч. раз-стро-е-ни
членувано раз-стро-е-ни-те

2. разстроен — мин. страд. прич. м. р.

разстроен е производна форма на разстроя (мин. страд. прич. м. р.).

3. разстроен — мин. страд. прич. м. р.

разстроен е производна форма на разстроя (мин. страд. прич. м. р.).