разстроя

Речник на българския език

1. разстро̀я преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св.вж. разстройвам.

Грешни изписвания (5)

  • разстроъ
  • растроъ
  • растроя
  • ръзстроя
  • ръстроя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-строя раз-стро-им
2 лице раз-стро-иш раз-стро-и-те
3 лице раз-строи раз-стро-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-стро-их раз-стро-их-ме
2 лице раз-строи раз-стро-их-те
3 лице раз-строи раз-стро-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-стро-ях раз-стро-ях-ме
2 лице раз-стро-е-ше раз-стро-ях-те
3 лице раз-стро-е-ше раз-стро-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстроил съм разстроила съм разстроило съм разстроили сме
2 лице разстроил си разстроила си разстроило си разстроили сте
3 лице разстроил е разстроила е разстроило е разстроили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разстроил бях разстроила бях разстроило бяхме разстроили
2 лице беше разстроил беше разстроила беше разстроило бяхте разстроили
3 лице беше разстроил беше разстроила беше разстроило бяха разстроили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разстроя ще разстроим
2 лице ще разстроиш ще разстроите
3 лице ще разстрои ще разстроят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разстроил ще съм разстроила ще съм разстроило ще сме разстроили
2 лице ще си разстроил ще си разстроила ще си разстроило ще сте разстроили
3 лице ще е разстроил ще е разстроила ще е разстроило ще са разстроили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разстроя щяхме да разстроим
2 лице щеше да разстроиш щяхте да разстроите
3 лице щеше да разстрои щяха да разстроят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разстроил щях да съм разстроила щях да съм разстроило щяхме да сме разстроили
2 лице щеше да си разстроил щеше да си разстроила щеше да си разстроило щяхте да сте разстроили
3 лице щеше да е разстроил щеше да е разстроила щеше да е разстроило щяха да са разстроили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстроял съм разстрояла съм разстрояло съм разстроели сме
2 лице разстроял си разстрояла си разстрояло си разстроели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстроил съм разстроила съм разстроило съм разстроили сме
2 лице разстроил си разстроила си разстроило си разстроили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разстроил била съм разстроила било съм разстроило били сме разстроили
2 лице бил си разстроил била си разстроила било си разстроило били сте разстроили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разстроя щяла съм да разстроя щяло съм да разстроя щели сме да разстроим
2 лице щял си да разстроиш щяла си да разстроиш щяло си да разстроиш щели сте да разстроите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разстроил щяла съм да съм разстроила щяло съм да съм разстроило щели сме да сме разстроили
2 лице щял си да си разстроил щяла си да си разстроила щяло си да си разстроило щели сте да сте разстроили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разстроил бих разстроила бих разстроило бихме разстроили
2 лице би разстроил би разстроила би разстроило бихте разстроили
3 лице би разстроил би разстроила би разстроило биха разстроили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-строй раз-строй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-стро-ен
непълен член раз-стро-е-ния
пълен член раз-стро-е-ни-ят
женски род раз-стро-е-на
членувано раз-стро-е-на-та
среден род раз-стро-е-но
членувано раз-стро-е-но-то
множествено число раз-стро-е-ни
членувано раз-стро-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-стро-ил
непълен член раз-стро-и-лия
пълен член раз-стро-и-ли-ят
женски род раз-стро-и-ла
членувано раз-стро-и-ла-та
среден род раз-стро-и-ло
членувано раз-стро-и-ло-то
множествено число раз-стро-и-ли
членувано раз-стро-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-стро-ял
женски род раз-стро-я-ла
среден род раз-стро-я-ло
множествено число раз-стро-е-ли

2. разстро̀я преходен глагол от свършен вид (тип 175att) редактиране

Значение

разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св.вж. разстройвам.

Грешни изписвания (5)

  • разстроъ
  • растроъ
  • растроя
  • ръзстроя
  • ръстроя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-строя раз-стро-им
2 лице раз-стро-иш раз-стро-и-те
3 лице раз-строи раз-стро-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-стро-их раз-стро-их-ме
2 лице раз-строи раз-стро-их-те
3 лице раз-строи раз-стро-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-стро-ех раз-стро-ех-ме
2 лице раз-стро-е-ше раз-стро-ех-те
3 лице раз-стро-е-ше раз-стро-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстроил съм разстроила съм разстроило съм разстроили сме
2 лице разстроил си разстроила си разстроило си разстроили сте
3 лице разстроил е разстроила е разстроило е разстроили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разстроил бях разстроила бях разстроило бяхме разстроили
2 лице беше разстроил беше разстроила беше разстроило бяхте разстроили
3 лице беше разстроил беше разстроила беше разстроило бяха разстроили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разстроя ще разстроим
2 лице ще разстроиш ще разстроите
3 лице ще разстрои ще разстроят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разстроил ще съм разстроила ще съм разстроило ще сме разстроили
2 лице ще си разстроил ще си разстроила ще си разстроило ще сте разстроили
3 лице ще е разстроил ще е разстроила ще е разстроило ще са разстроили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разстроя щяхме да разстроим
2 лице щеше да разстроиш щяхте да разстроите
3 лице щеше да разстрои щяха да разстроят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разстроил щях да съм разстроила щях да съм разстроило щяхме да сме разстроили
2 лице щеше да си разстроил щеше да си разстроила щеше да си разстроило щяхте да сте разстроили
3 лице щеше да е разстроил щеше да е разстроила щеше да е разстроило щяха да са разстроили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстроел съм разстроела съм разстроело съм разстроели сме
2 лице разстроел си разстроела си разстроело си разстроели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстроил съм разстроила съм разстроило съм разстроили сме
2 лице разстроил си разстроила си разстроило си разстроили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разстроил била съм разстроила било съм разстроило били сме разстроили
2 лице бил си разстроил била си разстроила било си разстроило били сте разстроили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разстроя щяла съм да разстроя щяло съм да разстроя щели сме да разстроим
2 лице щял си да разстроиш щяла си да разстроиш щяло си да разстроиш щели сте да разстроите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разстроил щяла съм да съм разстроила щяло съм да съм разстроило щели сме да сме разстроили
2 лице щял си да си разстроил щяла си да си разстроила щяло си да си разстроило щели сте да сте разстроили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разстроил бих разстроила бих разстроило бихме разстроили
2 лице би разстроил би разстроила би разстроило бихте разстроили
3 лице би разстроил би разстроила би разстроило биха разстроили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-строй раз-строй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-стро-ен
непълен член раз-стро-е-ния
пълен член раз-стро-е-ни-ят
женски род раз-стро-е-на
членувано раз-стро-е-на-та
среден род раз-стро-е-но
членувано раз-стро-е-но-то
множествено число раз-стро-е-ни
членувано раз-стро-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-стро-ил
непълен член раз-стро-и-лия
пълен член раз-стро-и-ли-ят
женски род раз-стро-и-ла
членувано раз-стро-и-ла-та
среден род раз-стро-и-ло
членувано раз-стро-и-ло-то
множествено число раз-стро-и-ли
членувано раз-стро-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-стро-ел
женски род раз-стро-е-ла
среден род раз-стро-е-ло
множествено число раз-стро-е-ли