разстройте

Речник на българския език

1. разстройте — повелително наклонение, мн. ч.

разстройте е производна форма на разстроя (повелително наклонение, мн. ч.).

2. разстройте — повелително наклонение, мн. ч.

разстройте е производна форма на разстроя (повелително наклонение, мн. ч.).