разстроел

Речник на българския език

1. разстроел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстроел е производна форма на разстроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстроел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстроел е производна форма на разстроя (мин. деят. несв. прич. м. р.).