разбъркан

Речник на българския език

1. разбъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разбъркън
  • ръзбъркан
  • ръзбъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-бър-кан
непълен член раз-бър-ка-ния
пълен член раз-бър-ка-ни-ят
ж. р. раз-бър-ка-на
членувано раз-бър-ка-на-та
ср. р. раз-бър-ка-но
членувано раз-бър-ка-но-то
мн. ч. раз-бър-ка-ни
членувано раз-бър-ка-ни-те

2. разбъркан — мин. страд. прич. м. р.

разбъркан е производна форма на разбъркам (мин. страд. прич. м. р.).