сменен

Речник на българския език

1. смѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сменин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сме-нен
непълен член смен-ния
пълен член смен-ни-ят
ж. р. смен-на
членувано смен-на-та
ср. р. смен-но
членувано смен-но-то
мн. ч. смен-ни
членувано смен-ни-те

2. сменен — мин. страд. прич. м. р.

сменен е производна форма на сменя (мин. страд. прич. м. р.).