развълнуван

Речник на българския език

1. развълну̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • развалнуван
  • развалнувън
  • развълнувън
  • ръзвалнуван
  • ръзвалнувън
  • ръзвълнуван
  • ръзвълнувън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-въл-ну-ван
непълен член раз-въл-ну-ва-ния
пълен член раз-въл-ну-ва-ни-ят
ж. р. раз-въл-ну-ва-на
членувано раз-въл-ну-ва-на-та
ср. р. раз-въл-ну-ва-но
членувано раз-въл-ну-ва-но-то
мн. ч. раз-въл-ну-ва-ни
членувано раз-въл-ну-ва-ни-те

2. развълнуван — мин. страд. прич. м. р.

развълнуван е производна форма на развълнувам (мин. страд. прич. м. р.).