развълнувам

Речник на българския език

развълну̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

развълнуваш, св.; Кого, какво. Предизвиквам вълнение у някого. Думите му ме развълнуваха.
развълнувам се. — Започвам да се вълнувам все по-силно. Морето се развълнува. Човекът се развълнува.

Грешни изписвания (7)

  • развалнувам
  • развалнувъм
  • развълнувъм
  • ръзвалнувам
  • ръзвалнувъм
  • ръзвълнувам
  • ръзвълнувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-въл-ну-вам раз-въл-ну-ва-ме
2 лице раз-въл-ну-ваш раз-въл-ну-ва-те
3 лице раз-въл-ну-ва раз-въл-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-въл-ну-вах раз-въл-ну-вах-ме
2 лице раз-въл-ну-ва раз-въл-ну-вах-те
3 лице раз-въл-ну-ва раз-въл-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-въл-ну-вах раз-въл-ну-вах-ме
2 лице раз-въл-ну-ва-ше раз-въл-ну-вах-те
3 лице раз-въл-ну-ва-ше раз-въл-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развълнувал съм развълнувала съм развълнувало съм развълнували сме
2 лице развълнувал си развълнувала си развълнувало си развълнували сте
3 лице развълнувал е развълнувала е развълнувало е развълнували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развълнувал бях развълнувала бях развълнувало бяхме развълнували
2 лице беше развълнувал беше развълнувала беше развълнувало бяхте развълнували
3 лице беше развълнувал беше развълнувала беше развълнувало бяха развълнували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развълнувам ще развълнуваме
2 лице ще развълнуваш ще развълнувате
3 лице ще развълнува ще развълнуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развълнувал ще съм развълнувала ще съм развълнувало ще сме развълнували
2 лице ще си развълнувал ще си развълнувала ще си развълнувало ще сте развълнували
3 лице ще е развълнувал ще е развълнувала ще е развълнувало ще са развълнували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развълнувам щяхме да развълнуваме
2 лице щеше да развълнуваш щяхте да развълнувате
3 лице щеше да развълнува щяха да развълнуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развълнувал щях да съм развълнувала щях да съм развълнувало щяхме да сме развълнували
2 лице щеше да си развълнувал щеше да си развълнувала щеше да си развълнувало щяхте да сте развълнували
3 лице щеше да е развълнувал щеше да е развълнувала щеше да е развълнувало щяха да са развълнували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развълнувал съм развълнувала съм развълнувало съм развълнували сме
2 лице развълнувал си развълнувала си развълнувало си развълнували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развълнувал съм развълнувала съм развълнувало съм развълнували сме
2 лице развълнувал си развълнувала си развълнувало си развълнували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развълнувал била съм развълнувала било съм развълнувало били сме развълнували
2 лице бил си развълнувал била си развълнувала било си развълнувало били сте развълнували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развълнувам щяла съм да развълнувам щяло съм да развълнувам щели сме да развълнуваме
2 лице щял си да развълнуваш щяла си да развълнуваш щяло си да развълнуваш щели сте да развълнувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развълнувал щяла съм да съм развълнувала щяло съм да съм развълнувало щели сме да сме развълнували
2 лице щял си да си развълнувал щяла си да си развълнувала щяло си да си развълнувало щели сте да сте развълнували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развълнувал бих развълнувала бих развълнувало бихме развълнували
2 лице би развълнувал би развълнувала би развълнувало бихте развълнували
3 лице би развълнувал би развълнувала би развълнувало биха развълнували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-въл-ну-вай раз-въл-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-въл-ну-ван
непълен член раз-въл-ну-ва-ния
пълен член раз-въл-ну-ва-ни-ят
женски род раз-въл-ну-ва-на
членувано раз-въл-ну-ва-на-та
среден род раз-въл-ну-ва-но
членувано раз-въл-ну-ва-но-то
множествено число раз-въл-ну-ва-ни
членувано раз-въл-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-въл-ну-вал
непълен член раз-въл-ну-ва-лия
пълен член раз-въл-ну-ва-ли-ят
женски род раз-въл-ну-ва-ла
членувано раз-въл-ну-ва-ла-та
среден род раз-въл-ну-ва-ло
членувано раз-въл-ну-ва-ло-то
множествено число раз-въл-ну-ва-ли
членувано раз-въл-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-въл-ну-вал
женски род раз-въл-ну-ва-ла
среден род раз-въл-ну-ва-ло
множествено число раз-въл-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-въл-ну-ващ
непълен член раз-въл-ну-ва-щия
пълен член раз-въл-ну-ва-щи-ят
женски род раз-въл-ну-ва-ща
членувано раз-въл-ну-ва-ща-та
среден род раз-въл-ну-ва-що
членувано раз-въл-ну-ва-що-то
множествено число раз-въл-ну-ва-щи
членувано раз-въл-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-въл-ну-вай-ки