безпокоя

Речник на българския език

безпокоя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 175ti) редактиране

Значение

безпокоѝш, мин. св. безпокоѝх, мин. прич. безпокоѝл, несв.; Кого.
1. Нарушавам спокойствието или работата; преча. Не желая да ме безпокоят, докато работя.
2. Причинявам тревога, грижи. Твоето поведение ме безпокои.
безпокоя се.За кого/за какво. Тревожа се. Безпокоя се за него.

Грешни изписвания (16)

  • безпокойа
  • безпокойъ
  • безпокуйа
  • безпокуйъ
  • безпукойа
  • безпукойъ
  • безпукуйа
  • безпукуйъ
  • бизпокойа
  • бизпокойъ
  • бизпокуйа
  • бизпокуйъ
  • бизпукойа
  • бизпукойъ
  • бизпукуйа
  • бизпукуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице без-по-коя без-по-ко-им
2 лице без-по-ко-иш без-по-ко-и-те
3 лице без-по-кои без-по-ко-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице без-по-ко-их без-по-ко-их-ме
2 лице без-по-кои без-по-ко-их-те
3 лице без-по-кои без-по-ко-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице без-по-ко-ях без-по-ко-ях-ме
2 лице без-по-ко-е-ше без-по-ко-ях-те
3 лице без-по-ко-е-ше без-по-ко-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоил съм безпокоила съм безпокоило съм безпокоили сме
2 лице безпокоил си безпокоила си безпокоило си безпокоили сте
3 лице безпокоил е безпокоила е безпокоило е безпокоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безпокоил бях безпокоила бях безпокоило бяхме безпокоили
2 лице беше безпокоил беше безпокоила беше безпокоило бяхте безпокоили
3 лице беше безпокоил беше безпокоила беше безпокоило бяха безпокоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще безпокоя ще безпокоим
2 лице ще безпокоиш ще безпокоите
3 лице ще безпокои ще безпокоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безпокоил ще съм безпокоила ще съм безпокоило ще сме безпокоили
2 лице ще си безпокоил ще си безпокоила ще си безпокоило ще сте безпокоили
3 лице ще е безпокоил ще е безпокоила ще е безпокоило ще са безпокоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да безпокоя щяхме да безпокоим
2 лице щеше да безпокоиш щяхте да безпокоите
3 лице щеше да безпокои щяха да безпокоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безпокоил щях да съм безпокоила щях да съм безпокоило щяхме да сме безпокоили
2 лице щеше да си безпокоил щеше да си безпокоила щеше да си безпокоило щяхте да сте безпокоили
3 лице щеше да е безпокоил щеше да е безпокоила щеше да е безпокоило щяха да са безпокоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоял съм безпокояла съм безпокояло съм безпокоели сме
2 лице безпокоял си безпокояла си безпокояло си безпокоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоил съм безпокоила съм безпокоило съм безпокоили сме
2 лице безпокоил си безпокоила си безпокоило си безпокоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безпокоил била съм безпокоила било съм безпокоило били сме безпокоили
2 лице бил си безпокоил била си безпокоила било си безпокоило били сте безпокоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безпокоя щяла съм да безпокоя щяло съм да безпокоя щели сме да безпокоим
2 лице щял си да безпокоиш щяла си да безпокоиш щяло си да безпокоиш щели сте да безпокоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безпокоил щяла съм да съм безпокоила щяло съм да съм безпокоило щели сме да сме безпокоили
2 лице щял си да си безпокоил щяла си да си безпокоила щяло си да си безпокоило щели сте да сте безпокоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безпокоил бих безпокоила бих безпокоило бихме безпокоили
2 лице би безпокоил би безпокоила би безпокоило бихте безпокоили
3 лице би безпокоил би безпокоила би безпокоило биха безпокоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
без-по-кой без-по-кой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род без-по-ко-ен
непълен член без-по-ко-е-ния
пълен член без-по-ко-е-ни-ят
женски род без-по-ко-е-на
членувано без-по-ко-е-на-та
среден род без-по-ко-е-но
членувано без-по-ко-е-но-то
множествено число без-по-ко-е-ни
членувано без-по-ко-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род без-по-ко-ил
непълен член без-по-ко-и-лия
пълен член без-по-ко-и-ли-ят
женски род без-по-ко-и-ла
членувано без-по-ко-и-ла-та
среден род без-по-ко-и-ло
членувано без-по-ко-и-ло-то
множествено число без-по-ко-и-ли
членувано без-по-ко-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род без-по-ко-ял
женски род без-по-ко-я-ла
среден род без-по-ко-я-ло
множествено число без-по-ко-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род без-по-ко-ящ
непълен член без-по-ко-я-щия
пълен член без-по-ко-я-щи-ят
женски род без-по-ко-я-ща
членувано без-по-ко-я-ща-та
среден род без-по-ко-я-що
членувано без-по-ко-я-що-то
множествено число без-по-ко-я-щи
членувано без-по-ко-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

без-по-ко-ей-ки