щял е да е безпокоил

Речник на българския език

1. щял е да е безпокоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е безпокоил е производна форма на безпокоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).