бил е безпокоил

Речник на българския език

1. бил е безпокоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е безпокоил е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).